Работа на термопомпа

От десетилетия термопомпените агрегати намират широко приложение в живота ни. Под различни форми приложения можем да срещнем много от тях в дома, офиса,обществени сгради, местата за отдих и почивка.  Пример за термопомпа е домашния хладилник, стайните климатизатори (сплит система), системите за централна климатизация “VRF” , “VRV” и много дрги. Термопомпените агрегати базират своята работа на няколко основни физични и термодинамични закона. При термопомпите не се създава топлина, както при конвенционалните котли вследствие изгарянето на даден вид гориво, а се извършва пренос от източника на топлинна енергия към климатичната инсталация на нашата сграда. Източници на топлинна енергия могат да бъдат подпочвените води, земята и атмосферния въздух. Преноса на тази възобновяема екологично чиста енергия се извършва от хладилния агент (фреон), циркулиращ в термопомпата. Хладилните  агенти имат много ниски температури на изпарение (до „-50°С“) и при преминаване от течно в газообразно състояние (процес на изпарение)  поглъщат голямо количество топлинна енергия от източника (вода,въздух,земя). Компресора на термопомпата засмуква изпарения фреон и го нагнетява в кодензатора, повишавайки налягането (респективно температурата му до70-90°С), където преминаването от газообразно отново в течно състояние (процес на кондезация) е съпроводено с отдаването на същата тази енергия погълната при изпарението. Вече втечнения хладилен агент се връща в изпарителя за ново количество енергия, така цикъла се затваря. Многократното повтаряне на този цикъл ни осигурява пренасянето на необходимата ни енергия, която ако разделим на консумираната електрическа енергия от компресора, по време на преноса, получаваме ефективността на термопомпата или коефициента на трансформация “СОР“. В зависимост от източника термопомпите се разделят на три основни типа:

                              „Вода-Вода“                                                  „Въздух-Вода“                                               „Земя-Вода“